Забележителности

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – СълзатаОкото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през ТрилистникаРибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).

Маршрути до Седемте рилски езера

Сапарева баня → асфалтов път до хижа „Пионерска“ → хижа „Пионерска“ → лифт към Рилските езера → хижа „Рилски езера“.

Говедарци → асфалтов път до хижа Вада → хижа „Рилски езера“

Мусалà е най-високият планински връх в България и на целия Балкански полуостров. Надморската височина на връх Мусала е 2925,4 m, измерена от равнището на пристанище Варна. По-висок е с 8 m от връх Митикас в планината Олимп (Гърция) и с 11 m от връх Вихрен в планината Пирин (България).

Маршрути за изкачване

1.вариант: кк. Боровец – хижа Ястребец, с лифт, 30 мин.; Хижа Ястребец – хижа Мусала, пеша, 1 час; Хижа Мусала – заслон Еверест, пеша, 1 ч. 10 мин.; Заслон Еверест – връх Мусала, пеша, 35 мин.

2.вариант: кк Боровец – хижа Мусала, пеша, 4 ч. 30 мин.; Хижа Мусала – заслон Еверест, пеша, 1 ч. 10 мин.; Заслон Еверест – връх Мусала, пеша, 35 мин.

Гледката от върха е наистина главозамайваща – човек може спокойно да се наслаждава на останалите върхове на Рила планина; на острите зъбери на Пирин; на планините Витоша и Средна гора; на зелените била и склонове на Родопите; и най-накрая, но не на последно място – величествената Стара планина.

 

Говедарци → асфалтов път до курортен комплекс Мальовица → хижа Мальовица → хижа „Рилски езера“

Мальо̀вица е името на връх в северозападната част на планина Рила, висок 2729 m. Името на върха е свързано с Мальо войвода – борец срещу поробителите, загинал според преданието нейде в Мальовишката долина. В полите на връх Мальовица е разположена едноименната хижа Мальовица, изходна точка за излети към върха.

Боровец е най-близкият до София зимен курорт и е предпочитан като такъв от жителите на българската столица. Разположен е на 1350 м надморска височина на северните склонове на Рила, на 68 км от София, 83 км от Благоевград и 125 км от Пловдив. Най-близкият град е Самоков, на 9 км. разстояние. Ски-сезонът обикновено продължава от средата на декември до април.

Курортът предлага отлични условия за планински туризъм и спорт: алпийски ски, сноуборд, ски бягане, планинско колоездене. Освен това по високите части на Рила планина – ски център Маркуджик, в разгара на сезона, снежната покривка достига 2 m, което предоставя изключителни възможности за екстремно каране на алпийски ски и сноуборд.

Рилският манастир е български ставропигиален манастир, един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Йоан Рилски Чудотворец в горното течение на Рилска река.

Цари Мали град е късноантична римска крепост и укрепено селище в Югозападна България, Софийска област, Община Самоков. Разположена е на хълма Св. Спас в планината Верила, над село Белчин. Археологически проучена в периода 2007 – 2010 година.

Язовир „Искър е най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен е на река Искър. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия. Подходящ е за риболов, както и за практикуване на множество водни спортове като: каране на сърф, джет, водно колело и др.


Шишманово кале е унищожен от турците в края на XIV век античен и средновековен град, епископски център, наричан „старият Самоков, намиращ на 3 км южно от днешния град. На хълма е поставен кръст, символ на българската вяра. Паметникът е обявен за археологически обект от национално значение. Мястото е почитано от населенето като полесражение на последната битка на цар Иван Шишман с турците и гроб на цар Иван Шишман Вероятно тук в 1388 г. в бой с турците всъщност загива, не царя, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Шишманово кале е първият археологически обект, споменат в българската публицистика.

Исторически музей На първия етаж са изложени експонати от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне (датирана към 3 – 4 век) и по бреговете на язовир Искър (датирана към 1 в. пр.н.е.). В две последователни зали е изложена етнографската сбирка от народни костюми от региона и градско облекло от 19 век, пафти, колани и накити, съдове, както и разнообразни дървени щампи за декорация на тъкани. Забележителни експонати са макетите на ковашки мях и чук (наречен „самоково“), чиито прототипи са били задвижвани от водите на Искър. В експозицията на първия етаж е изложена и първата печатарска преса от 1828 година на основоположника на печатарството в България, Никола Карастоянов.